Вестник Нов технически авангард   Издание на Технически университет - София.
		Вестник за образование, наука и актуална информация.  Излиза от 1959 година.

Vivat Academia

65 години телевизия в България

Експерименталният тв център на МЕИ – предшественик на БНТ


  Катедра Радиокомуникации и видеотехнологии към Факултета по телекомуникации организира честване по повод 65 години от първото телевизионно предаване в България и на Балканския полуостров, 60 години от създаването на Българската национална телевизия (БНТ) и 105 години от рождението на проф. инж. Кирил Кирков, чиято е идеята за създаване на телевизия в България и на чието име бе именувана лаборатория 1262.
  През 1951 г. екип от ентусиасти в Катедрата по радиотехника и физика на Държавната политехника, повлиян от информациите за телевизионни предавания в чужбина, предлага на проф. Саздо Иванов, тогава ректор, да започнат експерименти за създаването на телевизия у нас. Тогава започва работа по предаване на образи на разстояние. Създаването на телевизионния център съвсем не е лека работа дори за големи специалисти. Членовете на така организирания колектив не разполагат с никаква техническа документация. Прехвърлена е и прочетена много литература. След усилена работа, в края на 1952 г. идват и първите успешни опити. Екипът е ръководен от проф. Саздо Иванов, а другите пионери на телевизията в България са проф. Кирил Кирков, Йордан Боянов, Борис Боровски, Ангел Ангелов, Никола Бъчваров, Александър Доков, Минко Минков, Димитър Мишев и техните сътрудници, тогавашните студенти Стефан Ковачев, Николай Стефанов и Маргарита Петкова. Месеци наред и много безсънни нощи доц. инж. Кирил Кирков и ст. ас. Николай Бъчваров работят над крайното стъпало. Не достигат части и материали, но опитът, натрупан от дългогодишната практика, помагал да бъдат преодолени срещнатите трудностите. За малко повече от половин година схема след схема са завършени телевизионната снимачна камера, която работи със супериконоскоп, смесителната и импулсна група, токозахранващите и стабилизиращи устройства, предавателната антена.
  На 16. май 1953 г. за първи път е осъществено стабилно телевизионно предаване по кабел от една зала до друга. Предаването е само няколко минути. Предадена е снимката на проф. Ангел Балевски. Отначало образите се наблюдават на място, с конструиран в института телевизионен приемник. По-късно се използва последен модел съветски телевизор "Ленинград —Т-2", с помощта на който се регулират останалите предаватели, съобразно изискванията на определения стандарт. На покрива на сградата на МЕИ, срещу паметника на Васил Левски в София, са поставени две предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука.
  В началото на 1953 г. и през 1954 г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. В навечерието на 1. май 1954 г. е осъществено и първото официално предаване по безжичен път. След тази дата експерименталният център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. – два пъти седмично - вторник от 10:30 ч. и събота от 22:00 часа. Телевизионната апаратура се състои от една камера и стара киномашина, а Българската кинематография предоставя филми, които първото българско телевизионно студио в МЕИ излъчва. Построената телевизионна предавателна уредба задоволително разпространява кинофилми на разстояние от няколко километра в района на цяла София. Проектира се да бъдат направени нови подобрения, за да бъде разширен кръгът на зрителите.
  На 7. ноември 1954 г. телевизионният екип пренася цялата си уредба и апаратура в старата сграда на хотел "България" и осъществява първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е разположена на балкона на сградата на ул. "Васил Левски" No 1, а телевизионното излъчване се наблюдава от няколко телевизора, разположени около площада. Опитният телевизионен център, построен във МЕИ, започва редовни пробни предавания. Първото предаване е на 7. ноември в 22:00 часа. Излъчени са два късометражни спортни прегледа. През 1956 г. по проект на акад. Димитър Мишев и Атанас Венков е изработена първата изпитателна телевизионна таблица, през 1957 г. е разработен и втори вариант, който се използва от телевизията до 1960 г. Мощността на предавателя е увеличена до 150 вата. Започва обсъждането за създаване на национален телевизионен предавател, специалистите от експерименталния център участват в съвещанията в Министерството на съобщенията като експерти. Дискутира се къде да се изгради новият предавател, откъде да се достави апаратурата и от какъв тип да е тя. Решено е в София да се построи радиорелейна и телевизионна кула. През 1959 г. от експерименталния център при МЕИ продължават редовните телевизионни предавания, а вестникът на института - „Технически авангард“, публикува редовно седмичната програма. Строежът на софийската телевизионна кула приключва за рекордните единадесет месеца. На 1. ноември 1959 г. е осъществено първото (неофициално) предаване от новата телевизионна кула. Първото предаване на Българската телевизия е прякото излъчване на 7-мо ноемврийската манифестация от София. С думите на говорителя в 9:45 ч. "Внимание, излъчваме в ефир", се поставя началото на професионалната телевизия в България. Предават три камери, разположени на балкона на Националната художествена галерия, на Мавзолея на Георги Димитров и магазина пред Концертното бюро (на ъгъла на улиците "Васил Левски" и "Цар Освободител"). В същия ден от телевизионната станция на МЕИ се излъчва само телевизионна таблица, като в часовете 19:05, 19:15 и 19:25 е предадено следното съобщение: "Днес за първи път Софийската телевизионна станция (сегашната Национална телевизия) започва своите предавания. На колектива пожелаваме успешна работа!". Така въз основа на направените разработки и изпитания през 1959 г. се създава самостоятелна организация за редовни телевизионни предавания, предшественик на днешната Българска национална телевизия (БНТ).
  Предаванията на МЕИ, излъчвани в дните вторник и събота, продължават чак до края на 1960 г. След тази дата колективът, реализирал първите телевизионни предавания в България, започва научна работа по въвеждането на цветната телевизия. На 26. декември 1959 г. става официалното откриване на Българската телевизия. Първият програмен ден на Българската телевизия е съставен от три основни блока. В първия блок, с продължителност един час, е произнесено слово и са връчени награди на отличилите се строители на телевизионната кула. Излъчени са също и поздравления от телевизиите на социалистическите страни до БТ. Вторият блок, с времетраене два часа, излъчва празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч. е излъчен българо-съветският игрален филм "В навечерието". От 1965 г. Българската телевизия излъчва ежедневни програми.
  Празничното честване бе открито от ректора чл.-кор. проф. д.т.н. инж. Георги Михов, който поздрави присъстващите с годишнината, подчерта ролята на науката за технологичния напредък на обществото и пожела да се множат успехите на изследователските колективи по примера на нашите предци.
  Доц. Румен Миронов, ръководител на катедра Радиокомуникации и видеотехнологии, запозна присъстващите гости и журналисти с биографията и дейността на проф. Кирков.
  Особено интересна беше срещата на преподаватели и гости със съвременници на събитията. Темата беше обогатена с фотоизложба и експониране на стара апаратура, използвана при първите телевизионни излъчвания в България.





















НТА, бр.4, 2019 г.

nta549_2019_04_02_01.html НТА