Анализирай това
Седемдесет години обучение на инженери по електронни комуникации
През месец януари 1946 г., с Указ на регентите, инж. Григор Александров Узунов е назначен за извънреден професор към катедра Слаботокова и радиоелектротехника в Държавна политехника – София. Това е началото. Малко по-късно тя е преименувана на катедра Високофрективна и съобщителна техника. Бързото развитие на Висшия машинно-електротехнически институт налага създаването през 1963 г. на Факултет по радиоелектроника (ФРЕ). В него се обучават студенти по Радиотехника, Съобщителна техника, Електронна техника и Изчислителна техника. Обхванати са основите на съвременните информационни технологии (IТ).
В средата на осемдесетте години численият състав на ФРЕ е над 5000 - студенти, аспиранти и преподаватели. С решение на МС през март 1987 г. ФРЕ е разделен на 2 нови факултета – ФЕТТ и ФКТТ (сега ФТК). Година по-късно от катедра Изчислителна техника се създава и трети факултет - ФКСУ.
Тази година се навършиха 70 години от началото на обучението на инженери по електронни комуникации. Последният декан на ФРЕ е проф. д-р инж. Георги Димитров Ненов – възпитаник на ТУ, основоположник на научната школа по моделиране и оптимизиране на радиоелектронни системи, зам.-ректор по учебната дейност на ВМЕИ в периода 1986-88 г.
- Проф. Ненов, кога се появи у Вас интересът към електротехниката и радиото?
- Бях ученик през четиридесетте години. В родното ми село нямаше електричество. Радио имаше в Общината, Читалището и у две-три учителски семейства. За електричеството и неговите чудеса научих най-напред от учителя по физика. В гимназията, малко по-късно, попаднах на учител по физика, на когото като преподавател съм се опитвал да подражавам. Той ме поощри да си направя съвсем простичък детекторен радиоприемник със слушалки. Искам да отворя скоба и да поясня, че не съм подценявал никой от останалите учебни предмети. От онова време у мен се е формирало мнението за училището през първите десет години от образованието. То дава знания за живота, които са необходими на човека. Неправилно е заблуждението на някои родители: "Той (примерно синът ми) обича математиката, другите предмети не му се удават." На младите колеги ще кажа за физиката: тя проправя път и помага на техниката. В нашия университет Машинно-електротехническия институт – София (МЕИ) изучавах физика при изключително интересния лектор проф. Саздо Иванов.
- Много различно ли беше обучението на бъдещите инженери в сравнение със сега?
- Разликата е голяма. И това е напълно естествено. То е обусловено от развитието и усъвършенстването в науката и образованието. Сега се чувства либерализиране по отношение на формите и съдържанието на учебния процес. Използването на информационните технологии е голяма придобивка. Чудесно се онагледяват процеси и устройства. Компютърното симулиране извежда обучението много често на изследователско ниво. Връзката между преподавателя и студента е извънредно добра, стига да я желаят и двете страни. Информационните технологии съкращават пътя на научните постижения от научните институции и лаборатории до учебните зали и лаборатории. Някога учебните планове ограничаваха научните интереси на студента. Сега възможността за индивидуален избор е голяма. Насищането с учебни дисциплини от новите клонове на науката и техниката изисква много труд от страна на преподавателите. Студентите трябва да се отнасят към това с уважение и благодарност. Казаното не означава "скъсване" с всичко от миналото. На много места липсва лабораторията, в която се осъществява пряк допир с апаратурата (хардуера). Чрез компютрите и математиката се моделира. Някои забравят, че моделът отразява съществените свойства на обекта, това не е самият обект. Изследването на реално действащо изделие има много по-голяма познавателна стойност, пък и формира практически умения.
- Вие сте последният декан на най-големия факултет в България – Радиоелектроника (ФРЕ). Какво си спомняте от този период?
- Този факултет беше създаден в момент, когато наричаната някога "слаботокова промишленост" се развиваше със скок. Създадени бяха нови специализирани заводи в много селища на страната. Разшири се много производството на радиоелектронна апаратура с военно предназначение. Необходимо беше научно обслужване и тогава се появиха отрасловите научноизследователски институти и развойни бази. Във факултета имаше четири специалности: "Електронна техника", "Изчислителна техника", "Радиотехника" и "Съобщителна техника". Търсехме непрекъснато възможности за развитие на микроелектрониката, тъй като виждахме донякъде нейното бъдещо място, т. е. нейното съвременно значение. И така, трябваше бързо да се подготвят голям брой инженери. Освен редовно и задочно обучение, провеждаха се курсове за следдипломна квалификация – за опресняване на знанията, за преквалификация и за специализация. Нашите преподаватели посещаваха заводите, съдействаха на базите и институтите. Интересът към специалистите на факултета беше такъв, че приемахме младежи, които са били отличници в средните училища. Нещо повече, обучавахме около 700 студенти и аспиранти (докторанти) от други страни. Факултетът обхвана около 5500 души. Учебните зали и лабораториите бяха претоварени. Трудно се управляваше цялостната дейност на такава учебна и научна структура при тогавашната нормативна база. Създадоха се 3 факултета с направления електроника, компютърни системи и телекомуникации. За радост, те се оказаха най-доброто решение.
- Как се появиха Вашите научни интереси и кое е по-забележимо в тях?
- В началото ми се наложи да се занимавам с електрически машини и апарати. Създадох и изследвах транзисторни фазочувствителни усилватели, предназначени преди всичко за автоматиката.
Тогава транзисторите бяха за нас новост. Не се доставяха лесно, нямаше данни за техните параметри и характеристики. Успоредно с това решавах задачи, свързани с оптимизирането на мощни електронни усилватели, а те са квазилинейни системи. Заедно с други колеги експериментирахме. От физическото преминахме към математическо моделиране. Трябваше да се обърне представата за разглеждане на електронните устройства чрез зависимости в равнината. Започнахме да използваме многомерно пространство, а от там и параметрична оптимизация. Така се наложи и системният подход. Тези идеи и реализации бяха пренесени в учебния процес. Нека подчертая, че за всичко това имаше условия в катедра "Радиотехника". Нейният ръководител тогава, проф. Христо Шинев поощряваше такива начинания. Той положи много усилия, за да се насочим към усвояването на новите честотни обхвати. Много инициативи и постижения имаше в областта на звукотехниката и видеотехнологиите под вещото ръководство на проф. Вълчев, проф. Маляков, проф. Пецулев и проф. Филков. Днес виждам цялостното наследство на катедрата обновено и умножено.
- Вие сте били ръководител на катедра, декан и зам.-ректор. Това пречеше ли на личното Ви участие в учебната и научноизследователската дейност?
- Има хора, на които много неща им пречат. Вярно е, че се отделя доста време за тази ръководна работа. А може ли без нея? Все някой трябва да се заеме. И на трите места имах сериозната подкрепа на колегите и административните сътрудници. Много са, няма как да ги спомена един по един. Навсякъде хората помагат, когато виждат, че не търсиш лични облаги. От друга страна на такъв пост трябва да умееш да организираш личната си заетост и сили и на останалите. Аз дълбоко уважавам бившите ръководни кадри за положения от тях труд. По-лесно и коректно е да се позова отново на покойници. Трудно можем да си представим ежедневните грижи на бившите ректори на нашия университет: проф. Саздо Иванов, проф. Ангел Балевски, проф. Георги Брадистилов, проф. Начо Начев. Не съм се мъчил да си обясня защо проф. Саздо Иванов и проф. Начо Начев не са академици. Очевидно е, че са били организатори на научните търсения в такъв мозъчен тръст (ТУ), отдали са много за телевизията, геометричната оптика, високочестотното нагряване и повърхностното закаляване. Не се ли принизява академичният образ на ректора до нивото на обикновен мениджър?
- Имате ли интереси в изкуството и спорта?
- Обичам музиката, но съм само слушател, а понякога и критик. Приятно ми е да скицирам, защото изисква по-малко време. С това печеля приятели сред децата. Когато бях млад, пилотирах учебен самолет. Заболяване ми попречи да продължа. За здраве и удоволствие плувах и правех любителски скокове във вода. Ако ме питате за любовта, тя за мен е преди всичко етична норма с по-широко значение. Трябва да обичаме! Да обичаме науката, хората и майката природа!
Ръководството на ФРЕ – проф. Ненов, доц. Стамболиев и доц. Николов на среща с отличници от факултета. До проф. Ненов е сегашният президент Росен Плевнелиев (седнали в дясно), а в средата – сегашният ректор проф. Георги Михов.
НТА, бр.3, 2016 г.
nta525а_2016_03_05_01.html